ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ И ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕСПАЗВАНЕ ОТ РОДИТЕЛ НА ВЕЧЕ ПОСТАНОВЕНО И ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ОТНОСНО РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ С ДЕТЕТО.

Понякога взаимоотношенията между бившата двойка родители са толкова обтегнати, че дори влязло в сила съдебно решение, което е вече уредило правата и задълженията им по повод детето не е способно да тушира конфликтите им. На практика, често се случва родителят, на когото са предоставени родителските права да не спазва уговорките във връзка с режима на лични контакти на другия родител с детето. Въпреки че другият родител не упражнява постоянно родителските права, това не значи, че той е лишен от такива. Ни най-малко! Напротив, законът насърчава контактите на родителя с неговото дете, защото връзката е от изключителна важност и трябва да се запази.

Как да постъпи един родител, ако другият родител осуетява срещите му с неговото дете?

                                        Гражданскоправна отговорност.

На първо място, законодателят е предвидил гражданска отговорност. Съдебните решения по СК се ползват с изпълнителна сила. На база влязлото в сила съдебно решение може да се подаде молба за издаване на изпълнителен лист. Съдията, който е постановил решението се произнася в закрито заседание. След като е издаден изпълнителният лист, родителят може да се обърне за съдействие към съдия - изпълнител в района по местоживеене на детето. Образува се изпълнително дело. Родителят инициирал изпълнителното дело придобива качеството на взискател, а другият родител - длъжник.

 Съдия - изпълнителят има редица правомощия да действа в такива случаи. Ако другият родител продължава да осуетява срещите с детето, съдия - изпълнителят може да поиска съдействие и от полицейските власти.  Ето какво гласи чл.528 от Гражданско - процесуалния кодекс:

                            Изпълнение на задължение за предаване на дете:

Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по - късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.

(4)Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.

(6) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същото се изпраща на Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този кодекс.

                             Наказателноправна отговорност.

Неспазването на съдебно решение за предаване на дете и осуетяване на срещите му с другия родител е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс в Република България.

В тези случаи, засегнатият родител, чийто права са нарушени, може да подаде жалба в прокуратурата за да се образува наказателно производство срещу другия родител.

През 2019г. бяха направени някои промени на този състав на престъпление в НК, като се увеличи наказанието глоба за дееца, което в тежки случаи може да достигне до 10 000 лв. и да доведе до лишаване от свобода.

чл.182 (2) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;