УРЕЖДАНЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКАТА ПРИ СЕМЕЙСТВА С ДЕЦА, ЧИЙТО РОДИТЕЛИ НЯМАТ СКЛЮЧЕН ГРАЖДАНСКИ БРАК.

В съвременното общество все по - често младите двойки отказват да сключват граждански брак. Бракът като институция все повече се възприема като остарял и закостенял. В този дух, в правото се въведе и т.н. фактическо съжителство или "живот на семейни начала". Фактическото съжителство е ситуация, при която една двойка живее заедно в общо жилище и си разпределя задълженията.

Но какво се случва, когато на същата тази двойка и се роди дете и впоследствие взаимоотношенията помежду им се влошат? При встъпилите в брак двойки, законът подробно е уредил, както правата и задълженията, произтичащи от самия брак, така и правата и задълженията, в случай на развод. Как се процедира при двойките, които не са встъпили в брак, а имат деца?

Тук на помощ идва чл. 127 и последващите от СК. Правната уредба в тази ситуация, донякъде наподобява тази на развода, но има и известни разлики:

- при фактическо съжителство родителят, който се грижи за детето след раздялата, не може да има претенции спрямо ползването на семейното жилище, ако то е собственост на другия родител или на трето лице, за разлика от развода, където тази опция съществува.

- Когато има сключен брак, законодателят в чл. 61 от СК, с цел да защити децата, родени по време на брака е създал т.н. презумпция за бащинство, която гласи:

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Бащата на дете, родено по време на брака, е съпругът на майката. 

При фактическото съжителство не е валидна тази презумпция и бащата трябва да припознае детето и т.н.

Приликите с развода са, че и тук има две правни възможности за уреждане на взаимоотношенията:

                                 Чрез споразумение:

  Когато родителите не живеят вече заедно, те могат да  уредят взаимоотношенията си по повод общото им дете по взаимно съгласие - чрез споразумение, което се входира в съда и той го утвърждава. В споразумението задължително се разискват въпросите относно това на кой от родителите се предоставят родителските права, режимът на лични контакти на другия родител, на когото не са предоставени родителските права, както и размерът на издръжката на детето/децата.

Споразумението, след като се одобри от съда, има силата на изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК. Изпълнителната сила при такива решения е от особена важност, защото позволява допълнителна защита чрез правни способи, в случай че след одобряване на споразумението от съда, някой от родителите продължава да не спазва уговорките в него.

                                   По исков ред:

Когато родителите не могат да постигнат съгласие относно взаимоотношенията си по повод общото им дете и тук , както и при развода, стои втората възможност, залегнала в чл. 127 ал.2 от СК, а именно уреждане на родителските права по исков ред, чрез водене на класическо дело, където се събират доказателства, разпитват се свидетели и тн. и в края на производството, съдът преценява на кого какви права ще предостави с оглед най - добрия интерес на детето.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;